Наложеният платеж е половината от плащанията в онлайн търговията у нас

Около половината поръчки в българските онлайн магазини се плащат на вратата, в брой. Това не е дребен детайл в настройките - то променя как трябва да е изграден целият магазин. Ето какво значи на практика, стъпка по стъпка.

Числата, накратко

През 2025 г. наложеният платеж е около 48% от всички плащания в електронната търговия у нас. Картите са 38%. Разсроченото плащане (BNPL) е 4,1%.

Данните идват от проучването „ПАСПОРТ“ на Българската е-комерс асоциация. То стъпва върху 4,95 милиона реални пратки, а не върху анкета.

Има и втора цифра, която казва друго. Наложен платеж се предлага от 92,9% от българските онлайн магазини. Тоест почти всички го поддържат.

Двете числа отговарят на различни въпроси. Едното казва какво предлагат търговците. Другото казва как реално плащат хората.

Наложеният платеж не е изключение - той е основният път

Повечето готови магазини са изградени около картата. Плащането с карта е красиво, бързо и на видно място. Наложеният платеж е добавен накрая, като отметка на последната стъпка.

Когато почти половината поръчки минават през наложен платеж, тази подредба е обърната. Пътят, по който минава половината от поръчките, не бива да е второстепенен.

Какво значи това конкретно при проектирането:

• Изборът на плащане е видим рано, не на последния екран.
• Цената на доставката и таксата за наложен платеж се виждат преди потвърждаването, не след него.
• Изборът на офис или адрес се случва вътре в поръчката, а не в отделен имейл после.
• Клиентът получава потвърждение веднага, за да знае, че поръчката е приета.
• Ясно е кой ще се обади за уточнения, кога и от какъв номер.

Отказаната пратка е разход, който картата няма

При плащане с карта парите са при вас, преди пратката да тръгне. При наложен платеж плащането е обещание, което може и да не се изпълни.

Отказана пратка означава транспорт в двете посоки и стока, която се връща при вас. Няма публични български данни за дела на отказите, затова няма да ви дам процент.

Разходът не е само транспортът. Стоката се връща в склада, някой я оглежда и я вкарва отново в наличност. Това време също е разход, само че не се вижда във фактурата.

Но има ясни неща, които намаляват риска:

1. Потвърдете поръчката по телефон, когато стойността е висока.
2. Нека адресът и офисът се избират от списъка на куриера, не се пишат на свободен текст.
3. Покажете крайната сума с всички такси още в поръчката.
4. За скъпи или изработвани по поръчка стоки искайте частично капаро.
5. Пазете история на клиента, за да виждате кой вече е отказвал пратка.
6. Кажете ясно кога тръгва пратката и кога клиентът да я очаква.

Нищо от това не е екзотично. То просто изисква магазинът да е изграден с наложения платеж наум от самото начало.

Куриерът е част от поръчката, а не последна стъпка

Еконт и Спиди имат програмни интерфейси (API). На човешки език: магазинът може да разговаря директно със системата на куриера.

Това позволява няколко неща, които спестяват ръчна работа всеки ден:

• Клиентът избира своя офис от актуалния списък, вместо да го пише по памет.
• Цената на доставката се смята автоматично, преди поръчката да е потвърдена.
• Товарителницата се генерира от магазина - не преписвате адреси на ръка.
• Сумата за наложен платеж тръгва към пратката, вместо да се диктува по телефона.
• Проследяването на пратката е достъпно и за вас, и за клиента.

Двата куриера обаче не се отварят по един и същи начин. Документацията на Еконт е публична. При Спиди достъпът минава през вашия акаунт мениджър.

Тук трябва да съм честен за две неща. Интеграцията с куриер изисква договор и достъп от самия куриер, което отнема време. И тя е отделен модул, който се остойностява отделно - не влиза в базовия сайт.

Защо „изоставената количка“ работи по-слабо у нас

Чуждите наръчници отделят цели глави на изоставената количка. Логиката им е проста: клиентът е стигнал до плащането, спрял се е пред картата и трябва да бъде върнат.

У нас голяма част от купувачите изобщо не въвеждат карта. Спирачката не е плащането, а доверието, цената на доставката и това дали изобщо ще получат стоката.

Освен това няма българско проучване, което да измерва възвръщаемостта от такава автоматизация. Американските проценти не се пренасят тук просто защото звучат добре.

При малък обем поръчки автоматизацията рядко си връща цената на изграждането. По-евтините подобрения обикновено дават повече:

• Цена на доставката, видима рано, а не на последния екран.
• По-малко полета за попълване - всяко излишно поле губи хора.
• Избор на офис от карта, а не свободен текст.
• Телефон, на който наистина се вдига.

Това не значи, че напомнянето за незавършена поръчка е безполезно. Значи, че то е трета стъпка, не първа.

Юридическата част идва в комплект

Наложеният платеж носи и административна тежест, която много собственици откриват късно. По-добре е да я знаете от началото.

Ако приемате плащания, за които се издава касов бон, електронният магазин се регистрира в НАП по Наредба Н-18, Приложение 33 - преди първата продажба, а промените се подават в 7-дневен срок.

Наложеният платеж има два вида с различни правила. При обикновения купувачът плаща в брой на куриера и за всяка поръчка се издава касов бон, тоест трябва фискално устройство. При наложен платеж чрез пощенски паричен превод касов бон не се издава - клиентът получава документ за плащането. Картата по принцип също изисква бон, но за онлайн плащанията с карта има алтернативен ред с електронен документ и месечен файл към НАП. Софтуерът за управление на продажбите (СУПТО) е по избор. Подробно - в статията Наредба Н-18 и СУПТО.

Отделно вървят задълженията към потребителя. Ето основните от тях:

• 14-дневно право на отказ по Закона за защита на потребителите.
• Публикувани Общи условия, достъпни преди потвърждаването на поръчката.
• Политика за поверителност, която описва какви данни събирате и защо.
• Информация за извънсъдебно решаване на потребителски спорове.

Има и Европейският акт за достъпност, който обхваща онлайн търговията. Микрофирмите под 10 души и с оборот под 2 млн. евро са освободени при услугите. Не приемайте, че освобождаването важи автоматично за вас.

Цените и еврото

Двойното обозначаване на цените в левове и в евро важеше от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. От 8 август 2026 г. цените се показват само в евро.

Курсът е фиксиран: 1 EUR = 1.95583 BGN, а преобразуването става чрез деление. Ако в магазина още се показват цени в левове, проверете кой модул ги генерира и го спрете.

Как подхождаме ние

Когато градим магазин, приемаме наложения платеж за основен път, а не за отстъпка от идеалния сценарий. Той получава същото внимание като плащането с карта.

На практика това значи няколко конкретни неща:

• Видима крайна сума с всички такси, преди потвърждаването.
• Избор на офис или адрес вътре в поръчката.
• Потвърждение веднага след като поръчката е приета.
• Структура, която не кара клиента да попълва излишни полета.

Скоростта също е част от сметката. Магазинът се отваря от глобална мрежа, а целта ни е 95–100 на теста на Google - проверимо публично, не на приказки.

Админ панелът за управление на съдържанието влиза във всеки сайт и не се таксува отделно. Чат асистентът за управление е премиум добавка. Той изисква и абонамент за AI услуга от ваша страна.

Връзката с Еконт и Спиди, както и онлайн плащанията, са отделни модули с отделен график и отделна цена. Не ги представяме като включени, защото не са.

Фискалната част не я решаваме вместо вас, но я планираме навреме заедно с вас и счетоводителя ви. Така не се оказва изненада седмица преди пускането.

Услугата Concierge влиза във всеки сайт - ние структурираме материалите вместо вас. Обемът ѝ обаче е един от факторите за цената. Клиент без никакви готови текстове и снимки изисква повече работа.

Всяка оферта е индивидуална, защото магазин с 20 продукта и магазин с 2000 продукта са различни проекти. Ако обмисляте такъв проект, започваме с разговор за това как реално ви поръчват хората.

ТемиЕ-търговияналожен платежКуриерионлайн магазин