Задължителната информация в сайта на търговец според закона

Фирменият сайт не е само визитка. Щом през него предлагате стоки или услуги, законът изисква в него да стоят определени данни за фирмата - видими и за клиентите, и за проверяващите. В тази статия минаваме през изискванията на Закона за електронната търговия, какво добавя Търговският закон и къде в сайта е удобно да сложите всичко, без да претрупвате страниците.

Защо законът иска данните за фирмата

Когато клиент влезе в магазин, вижда табела с името на фирмата и работното време. В интернет такава табела няма, затова законът я замества с изискване: който предлага услуги през сайт, трябва да каже ясно кой е и как се стига до него. Целта е клиентът да знае с кого сключва сделка, а при проблем - към кого да се обърне.

Законът за електронната търговия говори за „услуги на информационното общество“ - услуги, които обикновено се плащат и се предоставят от разстояние, по електронен път, по заявка на получателя (чл. 1). Онлайн магазинът, сайтът с поръчки или резервации и сайтът, през който се заявява услуга, попадат ясно тук. За обикновен фирмен сайт най-разумно е да приемете, че изискванията важат и за вас: данните се изписват за минути. Освен това Търговският закон (чл. 13, ал. 1) отделно задължава търговеца да посочва в интернет страницата си, ако има такава, фирмата, седалището и адреса на управление, ЕИК и банковата си сметка - проверете актуалния му текст.

Контролът по Закона за електронната търговия е на Комисията за защита на потребителите (чл. 20). За нарушение на чл. 4 законът предвижда глоба, а за фирма или едноличен търговец - имуществена санкция, която е по-висока при повторно нарушение (чл. 23). Точните размери проверете в актуалния текст на закона - след въвеждането на еврото сумите в нормативните актове се преизчисляват и е най-сигурно да ги видите там, а не в статия.

Какво изисква чл. 4 от Закона за електронната търговия

Законът задължава търговеца да осигури на клиентите и на компетентните органи „безпрепятствен, пряк и постоянен достъп“ до списък от данни. На прост език: данните трябва да се намират лесно, без регистрация и без да се ровите из страниците. Основният пакет, който важи почти за всеки бизнес, е следният:

• Името или наименованието: пълното официално име, както е вписано в Търговския регистър (например „Иванов и синове“ ЕООД), а не само търговската марка.
• Седалище и адрес на управление: официалният адрес по регистрация. За физическо лице законът говори за постоянен адрес.
• Адресът, на който работите: посочва се, ако е различен от адреса на управление - например когато офисът или магазинът ви е на друго място.
• Данни за кореспонденция: законът изрично изброява телефон и адрес на електронна поща, „за осъществяване на пряка и навременна връзка“.
• Данни за вписване в търговски или друг публичен регистър: за фирма това на практика е ЕИК и Търговският регистър, за сдружение - регистърът на юридическите лица с нестопанска цел.
• Регистрация по ДДС: ако сте регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, това трябва да е указано. Най-ясно е да изпишете ДДС номера (например BG123456789).

Освен тях законът изброява още три точки: органа, който контролира дейността ви, ако тя подлежи на уведомителен, регистрационен или лицензионен режим; данни за професионалната организация, ако упражнявате регулирана професия; и „друга информация, предвидена в нормативен акт“ - такава е например банковата сметка от Търговския закон.

Представете си фирма за интериорен дизайн, която сключва договори през сайта си, но в „Контакти“ има само мобилен телефон и форма. Корпоративен клиент иска да провери фирмата в Търговския регистър, преди да преведе аванс, и не намира ЕИК. Част от клиентите в такава ситуация просто се отказват - не защото фирмата е несериозна, а защото сайтът не им е дал начин да я проверят.

Цените: пише ли какво включват

Ако в сайта има цени, чл. 4, ал. 2 изисква те да са обозначени „по ясен и разбираем начин“ и да е указано дали включват данъци, такси и разноски, които формират крайната цена. Това е изискване на закона, не въпрос на стил.

На практика това значи: до цената пише „с ДДС“ или „без ДДС“, а ако има доставка, монтаж или такса за посещение, клиентът го вижда, преди да поръча. Строителна фирма, която публикува цена на квадратен метър за шпакловка, трябва да е ясно дали сумата е с ДДС и дали материалите са включени. Онлайн магазин, който показва доставката чак на последната стъпка, рискува клиентът да се почувства подведен и да затвори страницата.

Лицензирани дейности и регулирани професии

Ако дейността ви подлежи на уведомителен, регистрационен или лицензионен режим, в сайта трябва да има информация за органа, който я контролира. Типични примери са туроператорите и турагентите, частните охранителни фирми, аптеките, автошколите, фирмите за бързи кредити и застрахователните брокери. Посочете наименованието на органа, а е добре да добавите и номера на лиценза или регистрацията си. Ако органът води публичен регистър, връзка към него позволява на клиента да провери сам.

При регулираните професии изискванията са по-подробни. Законът иска информация за камарата, професионалния съюз или организацията, в която членувате или сте регистрирани, професионалното звание и държавата, в която е придобито, както и препратка към правилата за упражняване на професията и указания как да се стигне до тях. Регулирани професии са например адвокат, архитект, инженер-проектант, лекар и зъболекар.

За архитектурно бюро това може да изглежда така: арх. Мария Петрова е член на Камарата на архитектите в България, професионалното звание е придобито в България, а професията се упражнява по Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. До текста стоят връзки към закона и към регистъра на камарата. Това са няколко изречения и място за тях има във футъра или на страницата „За нас“.

Къде в сайта да стои информацията

Изискването за „безпрепятствен, пряк и постоянен достъп“ не значи, че началната страница трябва да е пълна с правни текстове. Има няколко места, където хората и проверяващите очакват да намерят тези данни.

1. Футърът (долната част на всяка страница)

Футърът се вижда на всяка страница, затова е най-подходящото място или за кратките фирмени данни (име, ЕИК, адрес), или за ясна връзка „Фирмени данни“ към отделна страница с пълния списък. Така данните са на един клик от всяко място в сайта.

2. Страница „Контакти“

Тук хората търсят как да се свържат с вас. Освен телефона, имейла и картата добавете каре с пълните данни: наименование, седалище и адрес на управление, адрес на офиса, ЕИК и ДДС номер. Така улеснявате и счетоводителите на клиентите си, когато им трябват данни за фактура.

3. Страница „За нас“

Страницата, която разказва историята на бизнеса, е добро място за кратък ред с официалната регистрация на фирмата. Тя свързва марката, която хората познават, с юридическото лице, което стои зад нея.

4. „Общи условия“ и формата за поръчка

Ако продавате или сключвате договори през сайта, законът изисква преди поръчката да обясните ясно стъпките за сключване на договора, дали той ще се съхранява и как се поправят грешки при въвеждането, както и на какъв език може да се сключи (чл. 8). Общите условия трябва да са достъпни така, че клиентът да може да ги запази и възпроизведе (чл. 9). Удобно е първият им раздел да повтаря пълните данни на търговеца - така клиентът ги има в документа, който е запазил.

Най-честите пропуски

Едни и същи пропуски се срещат в сайтовете на малки фирми отново и отново:

• Само мобилен телефон и форма за контакт. Създава усещане за анонимност, а законът изрично изброява и адрес на електронна поща. Формата е удобна, но не замества имейла.
• Само търговската марка. Името на сайта (например „МайсторРемонти“) често не съвпада с юридическото име на фирмата (например „Строителство 2024“ ЕООД). В сайта трябва да присъстват и двете.
• Неуказана регистрация по ДДС. Законът иска това да е указано, а бизнес клиентите имат нужда от номера за фактурите си.
• Цени без уточнение за ДДС и доставка. Клиентът научава крайната сума чак накрая и се чувства подведен.
• Остарели данни. Фирмата се е преместила, а във футъра стои старият адрес. Или в общите условия още стои връзка към европейската платформа за онлайн решаване на спорове, която е закрита от 20 юли 2025 г. (Регламент (ЕС) 2024/3228).

Проверка за десет минути

Отворете актуалната справка за фирмата си в Търговския регистър и прегледайте сайта стъпка по стъпка:

1. Сравнете наименованието, седалището и адреса на управление в сайта с вписаните в регистъра - буква по буква.
2. Проверете дали ЕИК стои във футъра или на страница, до която футърът води.
3. Уверете се, че в „Контакти“ има и телефон, и имейл, и че имейлът работи - изпратете си тестово писмо.
4. Ако сте регистрирани по ДДС, проверете дали това е указано.
5. Прегледайте цените: пише ли дали са с ДДС и какво още се добавя към тях.
6. Ако дейността ви е лицензирана или професията ви е регулирана, проверете дали органът или камарата са посочени.

Ако изграждате нов сайт или преработвате стария, заложете тези данни още в заданието. При изработката на фирмен сайт най-практично е фирмените данни да стоят на една страница, до която води връзка от футъра на всяка страница. При преместване се коригира едно място, а не десет.

Фирмените данни са само част от правния минимум на сайта. Друга част е политиката за поверителност и бисквитките - какво точно трябва да има в тях, разказахме в минимума по GDPR за малък сайт.

Тази статия е практически преглед, а не правна консултация. Законите се изменят, затова преди да промените сайта, проверете актуалния текст на закона или се консултирайте с юрист - особено ако дейността ви е лицензирана или професията ви е регулирана.

Темифирмен сайтЗаконодателствоелектронна търговияобщи условияЗакон за електронната търговия